Българската компания „Дерида“ прави днес премиера в мавзолея на археологическия парк „Виминациум“, в Сърбия. Танцовият пърформанс ChronoRay е копродукция с Белградския археологически институт и е част от проекта Dancing Histor(y)ies, който цели да срещне историческото наследство със съвременния танц, като му вдъхне нов живот и създаде връзка между миналото и настоящето, разказват от „Дерида“.
Премиерата е и част от фестивала ReMoving Borders на „Виминациум“.
Лили Иванова изнесе концерт тази вечер на откритата сцена на Летния театър в парк "Кайлъка" в Плевен. Необичайно студеното за месец септември време не поречи на над хиляда почитатели на обичаната от поколения българи певица, да я аплодират бурно след всяко нейно изпълнение.
Заедно с Лили Иванова на сцената бяха музикантите от LI Orchesta – Ангел Дюлгеров (китари, цигулка), Огнян Енев (пиано, тромпет, саксофон), Иван Йорданов-Чери (китари), Христо Михалков (бас китара), Орлин Цветанов (цигулка), Росен Ватев (ударни, перкусии) и трио LaTiDa (беквокали).
Примата на българската естрада изпълни част от многобройните си хитове като "Ненужен спомен", "Този свят е жена", "Бурната река", "Невероятно" и други. Публиката пя и танцува заедно с нея на обичаните песни "Щурче", "Детелини" и "Ветрове". Финалът на концерта бе поставен с изпълнение на песента "Камино".
Регионалният исторически музей в Разград ще представи в специална изложба „Повелителката на глината“ творчеството на известната керамичка Ели Неделчева, съобщиха от културната институция. Изложбата е подредена в Етнографския музей и ще бъде открита на 20 септември, петък.
От музеят разказаха, че Ели Неделчева е родена в Разград. Тя се учи на занаят от известния майстор на бусинска керамика Петър Гигов и това формира у нея отношение към традицията, която става отправна точка в индивидуалните й търсения.
През 1993 г. в родния Разград тя открива собствено ателие, а година по-късно получава Майсторско свидетелство за керамик. Формите, които създава на грънчарското колело и след това дълго и търпеливо рисува, са уникални. За разлика от 99% от керамиците, които ползват готова глина от производител, Ели сама намира материала за своите творби и после ма
Актрисата Прунела Скейлс, позната на зрителите с ролята си в хитовата комедийна поредица "Фолти Тауърс", "дава глас" на кралската уязвимост на Единбургския фестивал на изкуствата "Фриндж", предаде Ройтерс.
В продължение на 28 години Скейлс играе кралица Виктория в театрална постановка, базирана на изобилните писма и дневници на бившия монарх, която обикаля света.
Сега, на 92 години, Прунела Скейлс страда от съдова деменция. Това не я спира да направи запис, който ще бъде част от нова пиеса, озаглавена "Кралица" - едно от няколкото представления на тазгодишния Единбургски фестивал на изкуствата "Фриндж", които изследват тревожността, съмнението в себе си и самотата.
"Кралица" е адаптация от Джулиан Мачин на оригинала "Вечер с кралица Виктория", написан от Катрина Хендри през 1979 г. Мачин казва, че никога не се е съмнявал, че Скейлс ще успее да преодолее б
Стотици хиляди малки стъклени мъниста покриват целия канадски павилион на Венецианското биенале на изкуството тази година. Проектът, озаглавен Trinket („Дрънкулка“, англ.) е на Капуани Киуанга – първата чернокожа жена, излагала в канадския павилион.
В павилиона са разположени и четири скулптури от един и същ материал, инкрустирани с мъниста. Чрез проекта си авторката разказва историята на Венецианското стъкло и иска да покаже как то променя света.
Комисар на павилиона е Националната галерия на Канада, а куратор е Гаетане Верна. Това е първият път, когато художник драпира павилиона в пищни нишки от кобалтово-сини мъниста, посочва канадското издание CBC.
ПАВИЛИОНЪТ
Според архитектурния историк Питър Сийли, който е асистент във Факултета по архитектура, ландшафт и дизайн на Даниелс в Университета на Торонт
В Индия процъфтява нискобюджетна филмова индустрия, наречена от местните медии „Моливуд“.
Нейният център е градчето Малегаон, в близост до Мумбай, където се появяват масово индийски филмови таланти, които постигат успехите си далеч от блясъка на Боливуд - при това с нищожни бюджети, предаде АФП.
Сред тях е и Шаикх Насир, независим режисьор, който е пионер в индустрията. „Киното винаги е било, нашето бягство от ежедневието и житейските ни трудности“, каза той.
На 50-годишна възраст Насир скоро ще види своя филм, вдъхновен от собствената му история, на голям международен екран. Но в родния си град режисьорът вече е суперзвезда.
Роден в Малегаон, Насир се прочува с излезлия през 2008 г. филм Malegaon Ka Superman, който разказва историята на супергерой, борещ се срещу тютюнопушенето.
Той е трябвало да прояви и
Хореографията и постановката на ChronoRay са на Живко Желязков, артистичен директор на Derida Dance Center. Специалното визуално въздействие в спектакъла е изградено с видео мапинг и 3D прожектиране, което преобразява внушителната среда на мавзолея. То е на Ивелина Иванова, която е част от Studio Phormatik и VidenieSpace. Танцът изпълняват Филип Миланов, Стефан Вучов и Михаил Бонев. Автор на музиката е Явор Зографски, а местните музиканти Саша Ковач (акордеон), Предраг Паунович (саксофон) и Александра Гаич (пиано) импровизират на живо, вдъхновени от движенията на танцьорите и визуалната динамика на представлението. В представлението участват и танцьори от местната общностна асоциация Kud Amare Roma. Продукционният процес се ръководи от Атанас Маев и Мира Георгиева.
Пространството на мавзолея, с неговата специфична архитектура и функционалност, са вдъхновение за изграждането на концепцията на спектакъла. Танцът започва от покрива на криптата и постепенно преминава на и под нивото на саркофазите и гробовете.
Изложба „Небето, риза нетъкана” на студента по трансмедийни изкуства във Виена Александър Габровски се откри в галерия „A&G Art Meeting“ във Варна.
Творбите на младия автор, който е родом от Варна, са посветени на тъканта на реалността и нишките, които изплитат всичко около нас. Той представя маслена живопис, керамика, фотографски колажи, поезия. На откриването авторът прочете свои лирични творби и участва в 15-минутен пърформанс заедно с танцьорката Звезделина Станева и Калоян Васев.
В своето представление тримата чрез танц и песен събраха три разноцветни нишки, в които след това оплетоха и публиката. Танцът бе придружен и от четене на поетични творби и диалози. „Аз не танцувам, аз рисувам във въздуха. Не, аз не рисувам, а изписвам букви и изречения с тялото си. Не, аз не пиша с тялото си, аз танцувам“, изрече авторът по време на своя танц. Той бе облечен в
Една от най-популярните туристически атракции в Чикаго - скулптурата „Облачната врата“, известна още като „Бобчето“, отново е отворена за посетители след почти едногодишен ремонт и строителство, предаде Асошиейтед прес.
Строителството започва през август миналата година, а оградата около емблематичната скулптура ограничава достъпа на посетители отблизо. Според Департамента по културни въпроси и специални събития в Чикаго работата по площада около скулптурата включва нови стълби, достъпни рампи и хидроизолационна система.
Скулптурата с форма на боб е дело на Аниш Капур и тежи 110 тона.
Площадът, където се намира произведението на изкуството, е в оживен туристически център в близост до Мичиган авеню. „Бобчето“ е вдъхновено от течния живак. Повърхността на скулптурата отразява и изкривява гледките към небостъргачите и хората наоколо. Посетителите
Човешката фигура е една от най-сложните за изпълнение в скулптурата. Може би причината е, че търся в пластиката да има някакво излъчване и живот, да не изглежда като мъртва статуетка. Това каза художникът Сейфетин Шекеров - Сефо, който за първи път гостува със самостоятелна изложба във варненската галерия „Арт Маркони”. По думите му не са лесни за изобразяване и животните, но те могат да се идеализират и в тях „да се излъже“, докато при човека не става, защото го познаваме най-добре.
В неговата експозиция присъстват образи на риби, бикове, богове и герои. Изваяни са също женски тела и ритони. „Рибите са една от приятните за мен теми за работа. Правя ги от двадесет години с идеята да бъдат странни и нетипични, но често разбирам, че не можем да надминем природата“, сподели авторът. Впечатлен от философията на дервишите, която опознал наскоро, той ги претворява в рисунки и
Посолството на Република Корея в България съвместно с медийната група Seoul Shinmun организират международен конкурс за кей поп танци 2024 к-pop Cover Dance Festival, който ще се проведе на 29 юни, събота, във Военния клуб в София. Това съобщиха от екипа на представителството на страната в България.
Форумът съществува от 2011 г., а в България се провежда за втори път. Досега организаторите са се спрели само на 13 държави от цял свят, които да са домакини на състезанието.
У нас 15 групи от различни краища на страната се конкурират за първото място, което ще им гарантира посещение в Сеул и обучение там по к-поп танци с корейски хореографи, срещи със знаменитости.
На 29 юни жури от експерти по кей поп танци от Република Корея и специалист от Националното училище по танцово изкуство ще изберат само една група за победител в конкурса.
Входът за събитието е с
Кларинетистът Атанас Маринов, който от години живее и работи в Швейцария, ще започне работа по първия си самостоятелен албум с оркестър, който се надява да бъде завършен до края на годината. Това обяви той в интервю по повод започващата днес в Созопол втора част от националното турне на "Музикална магия", в което той е солист и излиза на сцената заедно с маестро Йордан Камджалов и Плевенска филхармония.
"Насоката на албума ще е предимно да представи класически произведения, които не са писани за кларинет", обясни Маринов и допълни, че засега идеята му е да наблегне на цигулков репертоар, преработен от него за кларинет.
Маринов обяви още, че освен по своя първи самостоятелен албум до края на годината му предстоят и записи с основания от него The Eastern Quartet, в който заедно с колеги музиканти от Швейцария и Румъния създават балканизирани версии на известни класически пр
„Създаването на представление, което да е неразделно свързано с дадено пространство, е огромно предизвикателство. Изключително благодарен съм на нашите партньори от археологическия институт в Сърбия за подкрепата и възможността за непосредствения достъп и директен контакт с избраното пространство. Това е много добър пример за обживяване на археологически обект със съвременно изкуство, а оттам и засилване на връзката и интереса на хората към културното наследство. Включването на най-нови технологии в тази интеракция с пространството създава добавена реалност, контекст и наситеност на преживяването", разказва Живко Желязков.
След Сърбия екипът на „Дерида“ заминава за Сардиния, където между 6 и 15 юли ще продължи работата си с местния партньор Associazione Enti Locali per le Attività Culturali e di Spettacolo на археологическата локация Тарос.